Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ДА – Монтана - 24
Номер на опис:	1
Номер на фонд:	922

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:
Ниво на описание:	Инвентарен опис
Начин на придобиване:	П(приет/комплектуване); -- избери всички -- Д(дарение) К(срещу възнаграждение) П(приет/комплектуване)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:	Народно читалище "Съзнание" - с. Комощица (1944-1953) Народно читалище "Владимир Гаврилов Ваков" - с. Комощица (1953- )
История на фондообразувателя /биографични данни:	След като Великият Руски народ освободи България от петвековното турско робство, будната тогава българска интелигенция тръгва по пътя на културното развитие на освободения, почти неграмотен български народ. До 1896 година няма положителни данни какво е било просветното дело в селото. Предполага се, че местни хора, завършили текстилни училища, са обучавали и възпитавали подрастващите поколения. През 1896 година в селото идва учителят Игнат Марков, завършил Силистренското педагогическо училище, който вероятно внася нова струя за обновяването на училищната работа. През 1898 година идва и учителят Васил Стойчев, роден на 15 май 1874 година в с. Садово, Асеновградско, завършил Садовското земеделско училище. Двамата учители обсъждат въпроса по основаване на читалище в селото. На 31 януари 1899 г. свикват събрание, на което се основава читалище под наименование "Самосъзнание". Първото читалищно настоятелство в състав: Председател - Васил Стойчев, подпредседател - Богдан Николов, касиер Атанас Спасов и членове: Йордан Ликов, Георги Алексов. Членове-основатели са били: Игнат Марков, Найден Ликов, Милин Георгиев, Георги П. Коцов, Захари Георгиев и др. Непосредствено след основаването на читалището, нашите първи читалищни деятели започват своята просветна работа с даване на представления. Най-популярна по онова време е била пиесата "Многострадална Геновева". след това са дадени: "Иванку", Илю Войвода", "Чорбаджи Михалаки" и др. Представленията са изнасяни в училище "Христо Ботев", сега обществен стол на ТКЗС. За по-голямо удобство, тухлената стена между две класни стаи се премахва и на нейно място се поставя подвижна дъсчена стена и при изнасяне на театрално представление, дъсчената стена се сваля, поствя се се за под на сцената, а по-голямата стая - за зрителите. След свършване на представлението, дъсчената стена се поставя наново на мястото се, за да могат да се провеждат учебните занятия с учениците. Така читалището е продължило да работи до 1905 година, когато неговият председател Васил Стойчев, възмутен от лихвари и кръчмари, е преместен за учител на друго място. От 1905 до 1908 година читалището не е проявило дейност. През 1904 година завършва Ломското педагогическо училище Иван Георгиев Попов - местен учител - първият социал-демократ (тесен социалист). Той бива назначен за учител през 1908 година и се заема с подновяването на работата на читалището, активно подпомогнат от будния младеж от селото Милан Георгиев Цеков, от БЗНС и първи селски депутат в Четвъртото народно събрание, развиват добра читалищна дейност с читалищно ръководство: Председател - Иван Георгиев Попов, касиер - Милан Георгиев Цеков и членове: Кирил Горанов Мусов, Игнат Марков и Софрон Ср. Дончев. През 1910 г. се утвърждава официално първият устав от 1899 г., с писмо № 3990 от 16 декември 1910 г., в които се изменя и името на читалището на "Съзнание". Така читалищната дейност се е развивала до обявяването на Балканската война 1912 г., когато германския агент у нас Фердинанд включва България във веригите на германския империализъм под девиза "В защита на поробените братя". Там, на бойното поле, падат убити и двамата наши читалищни дейци Иван Георгиев Попов и Милан Георгиев Цеков. Още не засъхнали сълзите на вдовиците и сираците по техните съпрузи, бащи и братя, още не улегнала пръстта на хилядите гробове по Тракийските полета, чуждият агент у нас Фердинанд хвърля Българския народ за чужди интереси във втора война, против освободителката Русия. Тази война завършва през 1918 година, с поражение за България. Третият период на читалището започва от 1921 до 1927 година. След войната, в селото се назначава за учител Илия Тодоров от с. Боровица, Белоградчишко. През февруари 1921 г. читалището подновява своята дейност. За ръководство се избират: Председател - Илия Тодоров, касиер - Дончо Ср. Дончев и членове - Атанас Димитров, Младен Бенов и Андрей К. Матеев. Основава се библиотека и читалня. Ръководството на читалището набавя подвижна сцена, която поставя в училище "Кирил и Методий". Читалището е развивало дейност, изнасяни са театрални представления, но реставраторският деветоюнски преврат на Цанков 1923 година се отрази и в живота на читалището. Учителят Илия Тодоров е уволнен, а Атанас Димитров и Дончо Средков - изгонени. Следващият период за развитие е времето от 1927 до 1944 година. След 1925 година от Ломското педагогическо училище идват местни младежи, завършили за учители: Славчо Ил. Кнезов и Стоян Рангелов. След 1927 година идват трима млади учители-местни: Александър Апостолов, Господинов, Стоян Петров Димитров и Димитър Младенов Ценов, а по-късно и Йордан К. Матов, Кирил В. Христов, Горан Ив. Русинов, Йордан Ап. Господинов, Емил Антонов Средков, Кирил Томов Горанов. С идването на първите петима местни учители в село, се започва всестранна обществена и културно-просветна дейност. На 7 дек. 1927 г. се свиква общо събрание за възобновяване дейността на читалището, което избира Управителен в състав: Председател - Стоян П. Димитров, подпредседател Славчо Илиев Кнезов, касиер-деловодител Александър Апостолов, библиотекар - Димитър Мл. Ценов, а за Контролен съвет - Председател - Дончо Ср. Дончев, Стоян Рангелов и Трифон М. Динчелов. Така избраното ръководство на читалището само от учители, започва обществена и културно-простветна работа. Една от пъривте задачи на новото ръководство на читалището е създаването на библиотеката. Обхождат се всички будни хора в селото и учителите, и от тази акция се подаряват около 350 тома книги. Щастливо обстоятелство е било и това, че през 1928 година на читалището се дават 50 дка общинска мера, която, давана под наем, дава възможност на читалището да закупува книги, които през 1943 година нарастват на 2152 тома. През фашисткия режим библиотеката е често прочиствана от прогресивната литература от полицията и училищния инспектор и не е било възможно да бъде снабдяване с прогресивна литература. Подарените съчинения на В. И. Ленин от Кирил Велков са били извадени от книжния фонд на библиотеката. Най-голям дял на просветната работа при читалището се пада на театралните представления. Създаденият самодеен състав на театъра,с ръководител Еремия Еремиев, бивш артист от Народния театър, изнася много разнообразни пиеси, както в селото, така и във всички околни села. По автори, най-много пиеси за играни от Иван Вазов. Играни са "Иванку", "Бойка", "Калната топка", "Човекът без сън", "Коларят на смъртта", "Пленникът от Трикири", "Аз убих", "Към пропаст", "Едип Цар", "Химн на нищетата", "Изворът на Белоногата", "Край мътния поток" и др. Освен това, учещата се младеж - местна от Ломската гимназия, през ваканцията са изнасяли също пиеси по своя инициатива. Върховният читалищен съвет удостоява читалището като Първо селско читалище в България и публикува Правилника на читалището в книгата "Сто пиеси на селска сцена" от Торманов. При читалището е бил образуван Народен университет за популяризиране на научни знания всред населението. Този университет е работил непрекъснато от 1928 година. Значи, 21 години читалището е просвещавало жителите на с. Комощица. Лекторският кадър се е състоял предимно от учители. Успоредно с него е работил и Народният университет при въздържателното дружество, където по-свободно са са изнасяни и други реферати. От доклада в чест на 50-та годишнина от основаване на читалището е посочено, че трудно е било да се дава прогресивна просвета. За всяко събрание или сказка е трябвало да се изисква разрешение от полицията, като предварително е трябвало да се даде съдържанието на темата. Наред с другите дейности на читалището, е съществувал и четиригласен смесен хор и читалищен оркестър. Хорът е бил съставен предимно от млади хора, вкл. учители. Оркестърът е образуван от Димитър Мл. Ценов, Александър Апостолов, Славчо Ил. Кнезов, Цветан Петков Иванов, Владимир Г. Ваков, Ефрем Гр. Донков, Янаки Върбанов. Членът на оркестъра, коларо-железарят Владимир Г. Ваков, със своята мандолина, вземаше активно участие в оркестъра, но като комунист бе пребит от фашистката полиция и на 30 март 1944 година почива. Хорът при читалището е изнасял редица концерти, а оркестърът - редица забави и след всяко представление е веселил посетителите. В доклада в чест на 50-та годишнина на читалището е посочено, че през 1925 година се изменя устава на читалището и в § 30 се вписа "Читалище - паметник" и се избира строителен комитет в състав: Антон Средков, Кирил Горанов, Апостол Господинов и Георги Георгиев. Преди 1935 година са се водили дълги борби с подофицерската организация в селото, която е искала на площада да се построи паметник в чест на загиналите във войните, а не читалище - паметник. След дълги борби, прогресивните сили в селото успяват да убедят Министерството на войната в своята правота и същото Министерство дава съгласието си. Така и този път военолюбците в селото са бити. През 1935 г. се започва подготовката за строежа на читалище- паметник по стопански начин. Извозва се гората и камъка, направят се тухлите. Строителите-майстори: Йордан Григоров, Янкол Петков, Игнат Велков, дядо Христо Ангелов и др. и в края на 1937 г. първия етап на читалището се завършва. Средствата за построяването на читалището се набират от наличност по влога 60 000 лв и доброволен самооблог на всички стопани в селото, които са имали земя по 1, 2 и 3 % от собственото житопроизводство. С построяването на първия етап на читалищната сграда, всестранната дейност се развива в собствената си сграда. В живота на читалището са вземали дейно участие будните деятели: Кирил В. Христов, Цветан П. Иванов, Атанас Димитров, Кирил Ценов Попов, Владимир Г. Ваков. Дейността на читалището след девети септември 1944 г. - Народното антифашистко въстание открива широки възможности на народните читалища да развиват истинска народо-полезна дейност. В селото е имало подготвена и калена в борбите против фашизма прогресивна интелигенция, която веднага подхваща читалищната дейност. Библиотеката се прочиства от фашистката литература. Още в първото заседание на читалищното ръководство се изхвърлят всички фашистки правилници и устави и се поставя за изпълнение просветните задачи, поставени в платформата на първото ОФ - правителство. Построява се втория етап от читалището със собствени средства и субсидии. Адекватно се включват РМС и младите учители Емил А. Средков, Горчо Петков, Емил Кръстев, Ванчо Борисов, Никодим Йорданов, Милко Борисова, Виолета Никодимова, Мара Горчова и др. любители на читалищното дело. Самодейният театър изнася редица пиеси :"Разузнаване" от от Л. Стрелков, "Цигани" от Пушкин, "Службогонци" от Вазов, "Съвест" и още много други. Възстановява се четиригласния смесен хор при читалището, който участва в редица районни прегледи и околийски такива, където се представя с успех. В колективните районни прегледи, в бюлетин от 23 януари 1949 година на Околийския читалищен съвет - гр. Лом, читалище - с. Комощица се награждава с книги за 2000 лева. Създава се комисия при читалището, която издава листовки "Стършел" и др. Тези бодливи листовки са играли голяма роля в новообразуваното през 1945 година ТКЗС. Създава се сатиричен театър и танцов състав, с ръководител Петко Кирилов Георгиев, които изнасят доста спектакли. Поради нарасналите културни нужди на населението в селото, читалищното ръководството закупи киноапарат с кинооператор Атанас Мартинов от гр. Лом, сега покойник, а по-късно - Петко Симеонов Петров. В последствие киното преминава с всички активи и пасиви към държавата и ръководството му преминава да се ръководи от кинефикацията. От 1968 г. дейността на читалището намалява. Младежта започва да преминава на работа в града, учителството се отдава всецяло на училищната си пряка работа, поради настъпилите нови изисквания и изменения в общообразователната система. Сега дейно работи библиотеката. На 31 декември 1974 година последният инвентарен № на книгите е 14 378 том, докато през септември наброяваше 2152 тома. Останалите дейности в читалището протичат нормално. с. Комощица, 20 февруари 1975 година Председател: В. Б. Дамянов
История на фонда:
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:
Характеристика на документите:	Протоколни книги на Управителния съвет (1944-1969). Годишни отчетни доклади (1961-1964, 1968-1969). Годишни доклади на УС (1956-1959). Доклад за полувековната обществено, културно-просветна дейност на читалището (1949). Издавани листовки (1958, 1960, 1962). Актове, протоколи, план по труда, отчети и договори, във връзка със строежа на читалището (1947-1956). Годишни и тримесечни планове за работата на библиотеката и колективите (1952, 1954, 1956, 1959-1960, 1962-1966). Годишни статистически отчети (1945-1946, 1948-1951, 1953-1954, 1960-1964, 1968).

Оригиналност:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	-- изберете -- -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.
Условия за достъп:

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Протоколна книга на управителния съвет на Народно читалище "Съзнание" - с. Комощ… (23 окт. 1944 - 24 ян. 1947 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 2 / / Протоколна книга на управителния съвет на Народно читалище "Съзнание" - с. Комощ… (24 ян. 1947 - 23 февр. 1951 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 3 / / Протоколна книга на управителния съвет на Народно читалище "Съзнание" - с. Комощ… (28 февр. 1951 - 22 февр. 1956 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 4 / / Протоколна книга на управителния съвет на Народно читалище "Съзнание" - с. Комощ… (31 март 1956 - 4 дек. 1969 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 5 / / Годишни статистически сведения за 1945 - 1968 година на Народно читалище "Съзнан… (1945 - 1968 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 6 / / Годишни отчетни доклади за 1961-1969 година на Народно читалище "Съзнание" - с. … (1944 - 1969 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 7 / / Стършел-листовки издавани за жетвените компании за годините на Народно читалище … (1958 - 1962 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 8 / / Мълния-листовки издавани за жетвената кампания на Народно читалище "Съзнание" - … (1958 - 1962 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 9 / / Бюлетини-листовки на Народно читалище "Съзнание" - с. Комощица. (1958 - 1962 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 10 / / Кооперативен глас-листовки "остен" на Народно читалище "Съзнание" - с. Комощица. (1958 - 1962 г.) Регистриран / Дигитален обект - Не

« ‹ 1 2 › » Общ брой намерени резултати: 15