Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на опис:	1
Номер на фонд:	2136К

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:
Ниво на описание:	Инвентарен опис
Начин на придобиване:	-- изберете -- -- избери всички -- Д(дарение) К(срещу възнаграждение) П(приет/комплектуване)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:
История на фондообразувателя /биографични данни:	Димитър Павлов Марков е роден във Велико Търново на 20 авг. 1862 г. Той е син на лекаря Павел Марков[1] и внук на първия български дипломиран лекар Марко Павлов[2]. Тримата братя на фондообразувателя Димитър Марков дават принос в изграждането на Третата българска държава: Марко става окръжен управител на Силистра, Христо – генерал от интенданството, Иван – генерал от артилерията. Сестра им Анна е съпруга на генерал-майор Димитър Вълнаров. Димитър Марков се жени два пъти. Първата му съпруга е французойката Маргарита Gaut-Bonfilhon. Втората му жена е дъщерята на търговеца Теодор Хаджиганчев от Копривщица Мария[3], родена през 1867 г. в Одрин. Димитър Марков има общо седем деца от двата си брака. Фондообразувателят завършва Роберт колеж в Цариград (1882), право в Екс (Aix), Франция (1884) и Военното училище в София (1887).[4] В началото на своята служебна кариера Димитър Марков е член на Русенския апелативен съд и помощник-прокурор в него (1884–1886). Работи като военен прокурор в Русе и София (1886–1890). Разследва Димитър Филов, Атанас Узунов, Георги Зеленогоров и останалите участници в офицерския русофилски бунт в Русе (1887). Участва като обвинител в делото срещу майор Коста Паница (1890) за опит за държавен преврат. Адвокат и народен представител от Народната партия от Орханийска околия в VIII Обикновено народно събрание (1894–1896). От 1 ноем. 1896 г. до 30 март 1899 г. Димитър Марков е дипломатически агент на Княжество България в Цариград. По време на мандата му са издадени берати за български владици в Македония (Битоля, Дебър и Струмица). Димитър Марков издейства откриването на представителства в Солун, Битоля, Скопие, Сяр, Драма-Кавала, които създават връзка между местното население и София. Той има принос за превръщането на дипломатическото агентство в османската столица във важен координационен център за българите.[5] През 1897 г. той успява да издейства правото на българските представители да присъстват на дипломатически приеми в Цариград.[6] През следващата 1898 г. Димитър Марков изпраща от името на българското правителство до великия везир Халил Рифат паша специален мемоар за положението на българите в Македония и специално за репресиите след Винишката афера. След 1899 г. до смъртта си през 1909 г. Димитър Марков работи като адвокат на свободна практика. Носител е на бронзов медал в памет на Сръбско-българската война, българските ордени „Св. Александър” V и ІІ ст., Големия офицерски кръст на Народния орден за гражданска заслуга ІІ и І ст., нидерландския “Groot-Оfficier in de Orde Van Oranje-Nassau” и османския „Меджидие” ІІ ст. [1] Д-р Павел Марков (известен и като Paul Marc) завършва Императорското военномедицинско училище в Цариград заедно с братята си Георги и Харалампи. Павел Марков работи като военен лекар в Багдад, управител на болницата в Казълкьой в Цариград, достига чин полковник (мирилай). През 1877 г., в разгара на Руско-турската освободителна война, Павел Марков и други български лекари получават разпределение в бедната османска провинция Йемен, което възприемат като наказателна санкция срещу тях. – Михайлова, Е. Императорското военномедицинско училище в Цариград (Mektebi Tιbbiye-i Şahane) и неговите български възпитаници (1827–1878) . – В: ГСУИФ, т. 101, София, 2013, с. 99, 107, 110, 115. [2] Д-р Марко Павлов е роден към 1785 г. в град Сятища в областта Македония. Следва медицина в Италия и Франция, работи като военен лекар в армията на Наполеон. Жени се за Анастасия Димиева (наследница на Славейковия Тревненски род и на габровския Априловски род). През 1822 г. се заселва във Велико Търново, където през 1823 г. отваря аптека, заради което е смятан и за основател на първата аптека в българските земи. Умира на 17 януари 1864 г. [3] Мария е вдовица на Яков Геров, депутат в Учредителното народно събрание (1879), който през 1884 г., е номинира за дипломатически агент в Цариград, но не успява да заеме поста. – Стрезова, А. Българската дипломация: институции и представители. 1879-1918. София, 2017, с. 136–137. [4] 120 години модерна българска дипломация. София, 1999, с. 120; Матеева, М. История на дипломатическите отношения на България. София, 2005, с. 686. [5] Стрезова, А. Българската дипломация: институции и представители. 1879-1918. София, 2017, с. 136–137. [6] От Освобождението до 1897 г. българските дипломатически представители в Цариград са третирани като обикновени чиновници и са им отказвани дипломатически привилегии. На един прием през май 1897 г. тогавашният български агент Димитър Марков е поканен за първи път. Чиновниците от протокола обаче му посочват място не между дипломатите, а между драгоманите. Марков, засегнат, успява да отнесе въпроса до султана, като заявява, че ако не го поставят при дипломатическото тяло, той ще напусне приема. Султанът удовлетворява искането му и българските дипломатически агенти запазват тези извоювани привилегии до юли 1908. – Матеева, М. Цит. съч., с. 453.
История на фонда:	Архивните единици, включени в инвентарен опис № 1 на ф. 2136К, научно-технически са обработени през 2020 г. Инвентарният опис съдържа 51 архивни единици за периода 1853–1964 г. Изготвената класификационна схема се състои от ІV раздела, като документите са подредени по тематичен, азбучен и хронологичен принцип. Документите имат обем 0,16 л.м. Запазени са в задоволително физическо състояние.
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:	Документите са предадени през 1964 г. на Симеон Сакскобургготски от Златка Маркова-Кермекчиева, дъщеря на Димитър Марков. Постъпили са в ЦДА като част от дарението, направено през 2009 г. от Симеон Сакскобургготски.
Характеристика на документите:	Писма, телеграми, свидетелства, съдебни дела, отчети, визитни картички и др.

Оригиналност:	Заверен препис; Копие; Оригинал; Препис; Чернова; -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	Бълг. ез.; Англ. ез.; Осм.-тур. ез.; Рус. ез.; Фр. ез.; Друг; Лат. ез.; -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.
Условия за достъп:

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Програма, дипломи, свидетелства и дописки във в. „Мир”, „Зорница” и „The Constan… (12 юли 1880 – 30 авг. 1884) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 2 / / Свидетелства, грамоти и писма от българските князе Александър ­­І Батенберг и Фе… (30 май 1886 – 28 дек. 1897) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 3 / / Съобщения, публикувани в пресата, за опелото на Димитър Марков в черквата „Св. К… (4–5 септ. 1909) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 4 / / Бележки от Златка Маркова-Кермекчиева (дъщеря) със сведения за семейството на Ди… (Не по-късно от 23 юни 1964) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 5 / / Свидетелства и удостоверение от Русенското градско общинско управление, Софийски… (7 март 1886 – 31 окт. 1906) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 6 / / Прикази, списък на прослужването и атестат от военния министър и регент Данаил Н… (10 ноем. 1886 – 15 май 1887) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 7 / / Прокурорско дело № 32, телеграма и писма от Димитър Марков, полк. Данаил Николае… (19–22 февр. 1887) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 8 / / Атестат, прикази и записка от регентите на България, Министерството на войната и… (8 юни 1887 – 26 септ. 1888) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 9 / / Прикази и дописка във в. „Standart”, рапорт и записки от главния военен прокурор… (1 февр. 1889 – 22 май 1896) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 10 / / Углавно дело, декларация, писма, показания, статия, публикувана във в. „Тракийск… (10 юни 1901 – 13 апр. 1905) Регистриран / Дигитален обект - Не Углавно дело, декларация, писма, показания, статия, публикувана във в. „Тракийски глас” и др. от Страшимир Добрович, адвокат Дмитрий Калинкович Лаврентьев, д-р Никола Ламбрев, Димитър Марков, Кириаки Милева, Стефан Паприков, Димитър Станчов, д-р Никола Станчов, свидетеля Коста Пейчов, Тодораки С. Те…

« ‹ 1 2 3 4 5 6 › » Общ брой намерени резултати: 51