Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ДА – Ловеч - 23
Номер на опис:	1
Номер на фонд:	483К

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:
Ниво на описание:	Инвентарен опис
Начин на придобиване:	П(приет/комплектуване); -- избери всички -- Д(дарение) К(срещу възнаграждение) П(приет/комплектуване)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:
История на фондообразувателя /биографични данни:	Параскев Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в град Гюргево, Румъния, в семейството на българския търговец Иван Стоянов. Завършва основно образование и известния букурещкия лицей „Св. Сава“. Учи медицина в университети в Румъния, Франция и Швейцария. Завършва медицина във Вюрцбург, Германия през 1895г., като защитава дисертационен труд на тема „Сърдечен карцином". Параскев Стоянов е първият български професор по хирургическа пропедевтика в новооткрития Медицински факултет в София и автор на първите учебници по хирургия. Още същата година започва работа като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница, където е до 1897 г. В Ловеч той се жени за Недялка Шишкова и от брака си има 2 деца, родени в Ловеч: Аркадий (1896) и Лидия (1901). През периода 1897-1899 г. специализира хирургия в Германия, Франция, Швейцария и Австрия. През 1895 г. като студент П. Стоянов изкачва алпийския връх Гран Комбен 4318 м. в Швейцария, за което е поздравен лично от Алеко Константинов и е считан за пионер на българския алпинизъм. През 1929 г. написва първото "Практическо ръководство по туризъм". Негови приятели в планината са Иван Вазов и проф. Иван Шишманов. Той е колоездач, запален турист и алпинист, един от първите любители фотографи, творец, експериментатор, който не се страхува да въвежда всичко ново. Владее е над 10 езика. След това за кратко е старши лекар на Русенската държавна първостепенна болница. От 1900 г. се завръща отново в Ловеч като старши лекар на Ловешката болница. Тук той наред с изключителните си хирургически знания и умения е активен участник в обществено-културния живот на града. Той има безспорен принос за създаване на първото археологическо дружество в града, за развитие и обогатяване с експонати на ловешкия музей, за строежа на нов читалищен дом. С идването си той се включва в работата на читалищното настоятелство, член е на комитета за музея, а от 27 януари 1902 г. д-р П.Стоянов е избран за председател на читалищното настоятелство. Като председател на комитета за въздигане на паметника на ловчанските въстаници д-р П.Стоянов се сблъсква с много трудности, както за мястото и големината на паметника, но най-вече с липсата на достатъчни финансови средства. През 1900-1901 г. провежда безпристрастна анкета на останалите живи съратници на Васил Левски в Ловеч. Проучва историята на града през епохата на Възраждането. Резултатите публикува през 1901 г. в книгата „Градът Ловеч като център на БРЦК, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков“. Средствата от продажбата на книгата дарява за построяване паметника на Тодор Кирков в Ловеч. Със същата цел пише и поставя пиесата „Тодор Кирков- Войводата“. Той член на комитета за написване и издаване на поредицата „Ловеч и Ловчанско“. Автор е и на „Санитарна история на гр. Ловеч“. От края на 1902 г. той е старши лекар в хирургическото отделение на Плевенската болница, където продължава обществената си дейност, проучва историята на града, създава археологическо дружество, работи за създаване на Плевенския мавзолей. От 1905 г. е старши лекар на Марийнската болница във Варна, където със същия ентусиазъм и всеотдайност урежда създаването и откриването на варненския „Аквариум“ и на детския санаториум за костно-ставна туберкулоза. Работи много за въвеждане на хигиената като предмет в училищата и самия той става училищен лекар на Варненската мъжка гимназия, когато е наклеветен, че е атеист и уволнен през 1910 г. от болницата. Остава във Варна благодарение на застъпничеството на проф. Иван Шишманов. През този период проучва историята на Варна и Варненско, оставя ценни бележки за миналото на града, за Аладжа манастир, Побитите камъни, за братята археолози Шкорпил и др. През Балканската и Първата све­товна война (1912-1918) е началник на военни болници. От 1918 г. е професор в медицинския факултет на Софийския университет. Неговите приноси са в областта на хирургията, физиотерапията и санитарното дело. През 1907 г. участва на II Международен конгрес по физиотерапия в Рим. През 1911 г. е на конгреса на южно славянските хирурзи в Белград. Избран е за член на международните асоциации по физиотерапия и хидрология, на френското и италианско хирургически дружества. Член е и на Международната асоциация по история на медицината, и на изградената към нея Комисия по народна медицина. Името му заема достойно място и сред светилата на световната медицинска наука в библиографския лексикон на Изидор Фишер. Заедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество през 1934 г и 2 години е негов председател. Под негово ръководство израстват първите български хирурзи - д-р Москов, д-р Капитанов, д-р Бойчев, д-р Червенаков и др., защото е убеден, че „никой хирург не може да оперира всички нуждаещи се със своите две ръце.” Умира на 69 години на 14 ноември 1940 г. в София, само месец след като се е пенсионирал. Днес основоположникът на българската хирургия — проф. д-р Параскев Стоянов, е патрон на Медицинския университет във Варна, на Многопрофилната болница за активно лечение в Ловеч, на Санаториума за костно-ставна туберкулоза във Варна. Неговото име носят улици в Поморие и Варна.
История на фонда:	Документите за проф. Параскев Стоянов са предоставените от арх. Петко Еврев, чийто баща д-р Илия Еврев е колега и приятел на професора от годините му прекарани в Ловеч. Те са с изключителна научно и историческо значение за историята на Ловешкия край, който Параскев Стоянов силно обича до края на дните си. Особено ценни са запазените снимки на семейството му, както негови писма и завещанието му написано собственоръчно от него, където е записал, че «името Ловеч, остава завинаги записано в сърцето ми.» Те са първо постъпление документи и са сериозен принос за събиране на едно място материали за Параскев Стоянов. Към фонда са добавени копия от документи от фондовете на Ловчанското читалище и Община-Ловеч от този период, на които съм попадала при различни проучвания на материали от тези фондове. Документите обхващат периода 1900-2014 г. и са в добро физическо състояние. Някои от тях са копия, но това не омаловажава тяхното съдържание. При експертизата са обособени в 37 бр. архивни единици.
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:
Характеристика на документите:	Биография и визитни картички на д-р Параскев Стоянов (2014). Преписка между Община - Ловеч и Пенка Чернева за обявяването му за почетен гражданин на Ловеч (2014). Завещания от д-р Параскев Стоянов (1940). Спогодба между наследниците на д-р Параскев Стоянов - Ветка Стоянова, Аркадий Стоянов и Лидия Стоянова в присъствието на адвокатите Н. Меворох и Д. Вапцаров по направеното от него завещание (1940). Статии за д-р Параскев Стоянов от д-р Илия Еврев, д-р Георги Ангелов, д-р Иван Василев, з.м.с. Сандю Бешев, Пенка Чернева и др. (1936-2014). "Тодор Кирков-Войводата"-пиеса от д-р П. Стоянов (1900). Проф. д-р Стоянов, П. "Градът Ловеч като център на БРЦК, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков" (1901) Протоколи и покани от заседания на читалищното настоятелство на читалище "Наука"-Ловеч, чийто председател е д-р П. Стоянов и списъци на членове на читалището (1902). Писмо от проф. д-р Параскев Стоянов до Председателя на народното събрание, Кмета на Ловеч, унгарския пътешественик и етнограф Феликс Каниц, Панайот Пипков и др. за дейността на читалището и музея към него (1902). Писма до проф. д-р Параскев Стоянов от читалището за обсъждане плана и търгове по строежа на нов читалищен дом, благодарности за негови дарения на музея на читалището (1902-1903). Снимки на Параскев Стоянов със семейството, колеги, приятели и по време на войните (1901-1935). Статия за проф. Аркадий Стоянов, син на проф. д-р Параскев Стоянов от Илия Малчев (1956). Писмо от студентка до съпругата на Аркадий Стоянов за недоволството на студентите от него (1938). Писма от Денка Стоянова до д- Илия Еврев за семейството на свекъра й Параскев Стоянов (1980-1982). Снимки на децата на Параскев Стоянов (1903-1904). Писма от арх. Петко Еврев до Пенка Чернева за предаване на документите на проф. д-р Параскев Стоянов (2012, 2014). Пощенска картичка със снимка на бойните действия при Одрин (1912).

Оригиналност:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	-- изберете -- -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.
Условия за достъп:

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Биография на проф. д-р Параскев Стоянов, изготвена от Пенка Чернева и негови виз… (2014) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 2 / / Писмо от г-жа Пенка Чернева- началник на Държавен архив-Ловеч до Кмета на гр. Ло… (2014) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 3 / / Предложение от г-н Минчо Казанджиев-кмет на гр. Ловеч до г-н Тихол Тихолов-предс… (2014) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 4 / / Решение на Общински съвет –Ловеч за удостояване на проф.д-р Параскев Стоянов за … (2014) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 5 / / Завещания от д-р Параскев Стоянов. (04.02.1940, 01.11.1940, 05.11.1940) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 6 / / Спогодба между наследниците на д-р Параскев Стоянов – Ветка Стоянова, Аркадий Ст… (1940) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 7 / / Д-р Еврев, Илия „Какво Ловеч дължи на д-р Параскев Стоянов” – статия публикувана… (1970) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 8 / / Д-р Ангелов, Георги „Проф. д-р Параскев Стоянов 1871-1971” –статия публикувана в… (1971) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 9 / / Отзив от Д-р Иван Андреев за книгата на Б. Бойчев и С. Израел „Живот отдаден на … (1971) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 10 / / Д-р Иван Василев „Относно смъртта на Иван Вазов”- статия публикувана във в. ”Нар… ([1971]) Регистриран / Дигитален обект - Не

« ‹ 1 2 3 4 › » Общ брой намерени резултати: 37