Инвентарен опис

Основна информация

Архив:	ДА – Габрово - 20
Номер на опис:	1
Номер на фонд:	639К

Елементи на описание за ниво Опис

Номер на опис:
Ниво на описание:	Инвентарен опис
Начин на придобиване:	П(приет/комплектуване); -- избери всички -- Д(дарение) К(срещу възнаграждение) П(приет/комплектуване)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой АЕ:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ с фонодокументи:
Брой АЕ с фотодокументи:
Брой АЕ с кино документи:
Брой АЕ с електронни документи:
Друго:

Промени в наименование на фондообразувателя:	Народно начално училище - с. Батошево, Габровско (1879-1915) Народна смесена прогимназия - с. Батошево, Габровско (1915-1934) Народно основно училище - с. Батошево, Габровско (1934-1944)
История на фондообразувателя /биографични данни:	Батошево е планинско село, разположено в северните разклонения на Стара планина, сгушено между кичести хълмове, потънало в овощни градини , обливано от бистрата река Росица, на път от Севлиево за Балкана. Северно от селото се намират хълмовете Чуката, Босево круши – бойни позиции от Батошевското въстание през 1876 г. Южно от него, на склона Разлатец , сред вековни букови гори се белее Батошевският манастир , построен по времето на цар Михаил Асен – 1246 – 1257 г. Разрушаван и възстановяван е през вековете, той изиграл своята историческа роля. На хълма „Градът“ , току до селото, са открити развалено от зидовете и основите на стара църка. Преданието говори, че това е било болярска крепост. Църква в селото е имало също от незапомнени времена. Тия всички фактори говорят, че в Батошево преди дълги векове е витаел буден и просветен дух. Благодарение на този буден дух батошевци на 1876 г. вдигнаха първи Батошевското въстание. Благодарение също на тия факти в Батошево започва училищна просветна дейност още в началото на 19 век. От тогава о до днес ученолюбието не напуща батошевци. Ето защо през всички времена Батошево е било един от най – будните и просветени села. Преданието говори, че в селото е имало килийно училище още в 1812 г. Кои точно са били първите учители, не се знае, но знае се, че такива били монаси от близкия Батошевски манастир. По достоверни данни на стари хора , пръв учител тук е бил монахът ПАВНУТИЙ – около 1853 г. Той обучавал само момчетата в къщата на Дочоолу подарена на мъжкия манастир, намираща се до сегашната манастирска воденица. Учил е безплатно. Колко време е занимавал той, също не се знае, но негови ученици отпосле станали свещеници, учители, будни дейци на въстанието. Около 1854 г. продължи делото Павнутий даскал Димитър, наричан още Дамаскин. Учил същите ученици, но вече с възнаграждение. Занимавал около една година. Бил от село Бериево, но се оженил в Батошево, където останал да живее. През 1855 г. учител бил Димитър Хаджиниколов от Дряново. Той също се оженил в Батошево, а след това станал свещеник в Търново. За кратко през 1855 г. учителствувал, а монахът от манастира отец Акакий. Към края на 1855 г. учител станал вече батошевеца Коста, синът на дяда Миня. Той учителствал 10 години. Сега вече имало и момичета ученички. При него завършили най – дейните въстаници, като Стефан Илийчин - осъден на смърт, Гичо Тихов – загинал въстанието и др. , а някои момичета отпосле станали игуменки на девически манастири. При този учител батошевци се заинтересували още повече за образованието на децата си и почнали още по организирано да вършат това. В 1861 г. решили и построили специално училищно здание при църквата, то било на два етажа. Обучението станало на втория етаж, за който се изчаквало по каменна стълба. Етажът имал 6 отделения – пруст без перила, стая с два отдела за папур и жито и големи нощви за месене на хляб; от пруста се отивало по стълба на камбанарията – 3 – 4 метра висока; също от него се отивало в голяма стая – хашево с камина и два отвора за печките – джамал за вътрешните стаи – една по – малка за учителя и най – голямата учебна стая. Тя имала одър за учителя – катедра, където той шиел някоя салтамарка или потури (гащи с гайтани ), свил крака под колена. Под одъра били пръчките и фалангата – два метра лост за наказание. Имало десетина чина, един, от които за писане на пясък. На стената била окачена дъска с написани буквите и цифрите до 10. На другата стая стена висял часовник с два големи топуза, били забити гвоздеи за торбичките на учениците. Една печка – соба допълвала помагалата и покъщнината на учебната стая. В 1865 г. учител станал Стефан Илийчин ( поп Стефан ) от Батошово и то за една година. До 1870 г. той учил абаджийство в Търново, а след това то 1870 до 1874 г. отново бил условен за учител. От 1860 до 1870 г. учителствувал Иван Попкръстев ( поп Иван ). През 1876 г. учителствувал Минчо Поппенков от Батошево. Трябва да се отбележи, че до Освобождението образованието в Батошево е боло килийно. Изучавало се най – напред: азбуки, деди, глаголи, и т. н. След него научавали сричане на слогове и думи и най – после четене в буквара, наустницата, пластира и апостола. Смятане – броене до 1 милион, а от четирите действия – само събиране и изваждане. Особено внимание се обръщало да се да се чете изразително по славянски, да се научат наизуст повече молитви и да се пеят църковни песни. Който свършил този курс на знания, бил готов кандидат за свещеник, учител, писар и търговец. През въстанието на 1876 г. училището, църквата и половината от селото били изгорени. Учение до 1879 г. не е имало. В същата година по инициатива на дейния тогава кмет Боню Кунев, до сегашната църква било построено ново училище, в самото гробище. Това училище беше едноетажно, с ниско мазе, изградено само от камък. Състоеше се от 4 класни стаи – средна големина, две малки – около 3 на 2 метра – учителска и за пособия. По средата имаше широк коридор, служещ за салон и сцена. Влизаше се от западната страна чрез сводообразно преддверие направо в салона. Стаите бяха тесни за многото в последствие ученици, зле осветени от малките прозорци, нехигиенично и студено особено зиме. Все пак това училище прекрасно изпълни предназначението си. То просъществува от 1879 до 1938 г. Цели четиридесет години то събира децата на селото, а и тия на околните селища. Тук свършиха най – добрите учители, и то повечето местни. При неособено добро учебни условия те изучиха и възпитаваха повече от четиридесет поколения, които станаха учители, свещеници, служители от различен бранш, работници и до които се пръснаха по служба по цялата ни страна, а останалите тук – като просветени земеделски стопани. Малкото салонче с тясната сцена и завеса с изображението на Райна Княгиня с развято знаме също изигра своето своята историческа роля. Актьорите бяха изключително учители. „Геновева“, „Борислав“, битови много още пиеси извикваха в миналото сълзи от умиление и чувства на националната гордост. И това също – четири десетилетия. Ето плеадата учители, свещенодействували в това ново за началото и старо за края си училище: В 1880 г. Николай Гичев от Копривщица започнал преподаване по звучната метода. Той бил преводчик в една сотня на донски казаци и минавайки през Батошево със сотнята и станал учител. Учителствувал до 1884 г. Други учители след това били: Кръстьо Ив. Чакалов от с. Батошево. Гатьо Маринов от Севлиево от 1884 до 1887 г. Димитър Атанасов от с. Батошево, син на загиналия – убит в местността Босево круши на 1876 г. въстаник Татю Минчев. Учителствувал е през учебна 1886 – 1887 г., след което се преселил и учителствувал до края на Бяла Слатина. Като баща си беше голям патриот. Иван Първанов Дунев от Севлиево Лоно Тодоров от Севлиево – от 1890 до 1891 г. Христо Пейков Кацарски от с. Шумата – от 1883 до 1884 г. Никола Тодоров от Карлово – от 1893 до 1894 г. Цвятко Станчев от с. Батошево – от 1883 до 1885 г. Атанас Попкръстев от с. Батошево – от 1880 до 1882 г. Пенко Атанасов от с. Стоките Димитър Хаджиниколов, търговец Каленик, от Троянско Манол Пиротски Димитър Илиев от Троянско Свещеник Бериевица Миньо Константинов Попов от с. Батошево Свещеник Константин Георгиев от Батошево Александър Иван Илиев от Батошево – от 1894 до 1895 г. Георги Георгиев от Севлиево – от 1894 до 1895 г. Златю Дечев от с. Армени, Габровско През 1894 - 1895 г. училището имало пето отделение. Атанас Ненчев Налбантов от Батошево - от 1895/1896 г. до 1904/1905 г. Стефан Колев Попски от Батошево – от 1895 до 1898 г. Пена Иванова Пенчева от Севлиево – от 1895 до 1897 г. Христо Гичев Ковачев от Батошево – от 1897 до 1898 г. и от 1905 до 1906 г., след това се оженил в Русе и станал инспектор Ненчо Колев Начев от с. Батошево, учителствувал от 1898 до 1910 г., включително – всичко 11 години. Свършил педагогически училище. Способен, строг, дисциплиниран учител. Преселва се в Търново, става училищен инспектор, където се пенсионира. Почина в 1937 г. Харалампи П. Вълчанов – от 1900 до 1905 г. Преселва се в София. Става професор. Елена Н. Пантева от Севлиево – от 1905 до 1908 г. Гатьо Хр. Умников от Габрово – от 1905 до 1908 г. Стефан Ив. Четрикова от Търново – от 1905 до 1913 г. Никола Данчев Колев от с. Батошево – от 1907 до 1912 г. Георги Георгиев Ковачев от Батошево – учителствувал в първоначално от училище от 1909 до 1933 г., изключая годините на войните – всичко 20 години. Роден на 1887 г. починал като пенсионер в 1946 г. Бил дългогодишен главен учител. Той е главен инициатор и организатор за построяване на ново първоначално училище през 1915 до 1920 г. Петър Минчев Поппенков от Батошево – от 1907 до 1909 г. Стефан Гиргинов от Добромирка - от 1909 до 1910 г. Мария Филева от Севлиево – от 1910 до 1911 г. Стефан Пенков Койнов, роден в с. Батошево 1890 г. Учителствува в първоначалното училище от 1910 до 1920 г., с изключение на войните, и в прогимназията от 1920 до 1946 г. – всичко 30 г. Беше дълги години директор на прогимназията. Добър учител, сериозен, общественик – остави трайни следи от службата си. Димитър Попиванов – от 1912 до 1913 г. Дона Пъчева Попиванова от Севлиево – от 1912 до 1922 г. и от 1922 до 1927 г. Марин Гичев от с. Батошево – от 1912 до 1913 г. и от 1915 до 1917 г. През 1914 г. в с. Батошево се откри първи прогимназиален клас с учител Никифор Ганев от Севлиево. През 1915 – 1916 г. учителка на прогимназиалния клас е Дена Ст. Въгленова от Севлиево. През 1916 – 1917 г. се открива втори клас на прогимназията с учителка Мара Стефанова от Търново. През 1917 – 1918 г. се открива и трети клас – става пълна прогимназия. Учители през нея година се : Цана Димитрова от Севлиево – от 1918 до 1920 г. Йорданка Тинтерова от Севлиево – от 1918 до 1919 г. Невяна Ив. Юстабашева от Севлиево – от 1917 до 1917 г. Пена Димитрова от Търново – от 1918 до 1919 г. Цветана Казанджиева от Севлиево – от 1918 до 1920 г. Стефан Недевски от Севлиево – от 1919 до 1920 г. Иванка Ст. Койнова от Севлиево – учителства и е директор на прогимназията от 1919 до 1932 г. – 12 години. Сега е пенсионирана в Русе. Мария Христова от Севлиево – от 1920 до 1921 г. С откриване на пълна прогимназия училищното помещение става недостатъчно. В 1915 г. се започва и към 1922 г. се завършва долния етаж, 1927 г. горния етаж на отделно първоначално училище - през дола. В него първа започва обучение в долния етаж Радка Данчева – по мъж Петрова Цочева в 1920 г. и учителствува до 1950 г. – всичко 30 години. Била е 2-ри главен учител, родена в 1900 г. сега пенсионерка. Ненчо Алексиев Ненчев, роден в с. Батошево в 1901 г. учителствувал в прогимназията като волнонаемен учител през 1927 – 1922 г., като редове учител в първоначалното училище от 1927 до 1940 г., с изключение на 1932- 1933 г. През първите две години е бил в Карамичевци – клон от Батошевското първоначално училище. Същият учителствува в прогимназията като редовен от 1945 до 1958 г., всичко в с. Батошево 25 г. От 1947 до 1958 г. е бил директор. Дена Попкръстева, родена в с. Батошево – от 1921 до 1922 г. Петър Георгиев Цочев от с. Батошево, роден през 1896 г. свършил военно училище и учителски институт – задочно. Учителствува в прогимназията от 1922 до 1953 г., с изключение на 1944 – 1947 г. - 3 учебни годни, или всичко учителствувал в с. Батошево 28 години. От 1936 до 1944 г. е бил директор на прогимназията. През неговото директорство, главно по неговата инициатива и тая на учителите, още през 1936 г. – при кметуване на Александър Генев започва подготовка за строеж на сегашното ново училище. Смият строеж започва в 1938 г. при кмет Денчо Господина върши през 1940 г. Без никакви парични средства, при създадения голям ентусиазъм в населен ето, започнахме. Дадохме училищни ниви на циглената фабрика срещу тухли. Гора вземахме от общинската такава в Разлатец. Населението работи. Сключихме заем само от 200 000 лв., а училищен фонд имахме 60 000 лв. тогавашни пари. Построи се на мястото на старото училище, строени през 1879 г. При изкоп на долния етаж, и основите се вадеха цели човешки скелети – било е стари гробища. Архитектът беше софиянец. Планът беше добър, с изключение на салона, което беше нисък и вместо тънки колонки архитектът постави дебели такива, въпреки протестите ни. През 1940 г. всички класове и отделения се настаниха в хубавото, хигиенично, светло, ново училище. Всичката стара покъщнина се изхвърли. На своя сметка, и на риск, директор достави ново чинове, катедри, дъски, маси, столове и др. на кредит, които дълго след това се изпращаха. Това училище създаде благоприятни условия, учебна работа и показа какво хората при съгласие и организация могат да направят. В новото училище започнаха обучение учителите Петър Г. Цочев – директор, Стефан И. Койнов и Евдокия Д. Касабова от прогимназията курс и Радка П. Цочева и Зефина Ненчева Александрова от първоначалния курс. Евдокия Д. Касабова от Севлиево учителствала в прогимназията от 1927 до 1947 г. Зефина Ненчева Александрова от с. Батошево, родена през 1902 г. -учителствала в първоначалното училище от 1940 до 1955 г. Илия Иванов Димов от Агатово – учителствува в прогимназията през 1934 – 1935 г. Елиза Даскалова от Севлиево – от 1934 до 1935 г. Тодора Мандева от Севлиево – от 1939 до 1940 г. Цена Ангелова Маринова от Шумата - от 1944 до 1945 г. По – дълъг период на учителство от постоянни и повечето местни учители , които са допринесли и повече за просветата и издигането на селото са били: а ) Около 1890 до 1910 г. учителите Ненчо Колев, Никола Денчев, Петър Минчев, Атанас Налбантов, Христо Ковачев и др. б ) Около 1920 до 1944 г. учителите Георги Г. Ковачев, Стефан П. Койнов, Ивана Ст. Койнова, Петър Георгиев Цочев, Радка П. Цочева, Евдокия Д. Касабова, Ненчо Алексиев Ненчев др. - Най - много години са учителствували в с. Батошево: Стефан П. Койнов - Радка Петрова Цочева – 30 г. Петър Георгиев Цочев – 30 години - Ненчо Алексиев – 25 години - Георги Г. Ковачев – 20 г. и др. Батошевските учители са били не само просветени на децата, но и учители на народа. Те са главните инициатори за откриване на читалище, кооперация и ред други културни мероприятия и еднодневните работници в тях в миналото. И сега учителството продължава традиция на своите предшественици – бивши учители. Това е сигурен залог за процъфтяването на учебното дело и въобще на селото. Сведенията са събирани от предания на стари хора, от летописните книги на училището, от историята на Йоаким Г. Бакалов за Батошевското въстание , от спомените на стари учители – Петър Г. Цочев, Ненчо Ал. Ненчев, Радка П. Цочева, Зефина Н. Алексиева и др.
История на фонда:	Настоящата експертиза на ценността и техническа обработка на документите на Народно основно училище - с. Батошево, Габровско  е първа по ред и обхваща период на комплектуване от 1886 г. до  1944 г.  По време на експертизата и техническата обработка на документите извършена в Държавен архив се състави Инвентарен опис № 1 на документите за постоянно запазване в Държавен архив - Габрово с 51 (Петдесет и една) архивни единици.
Наименование на учреждението /лицето, предало документите:	Народно основно училище - с. Батошево, Габровско
Характеристика на документите:	Окръжни, наредби и др. от Министерство на народното просвещение, Окръжна училищна инспекция - Търново и др. по учебно-възпитателната работа с приложени рапорти, статистически сведения, изпитни ведомости, актове за встъпване в длъжност и др. (1886-1944); Протоколни книги (1910-1940); Летописна книга (1894-1934);

Оригиналност:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	-- изберете -- -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	-- изберете -- -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.
Условия за достъп:	Публичен

Наличие на копия

Микрофилмирани АЕ:
Кадри негатив:
Кадри позитив:
Дигитализирани АЕ:
Заснети АЕ:

Забележка:

Архивни единици в описа

Номер:
Ключови думи:
Дата от:		Дата до:
Приблизителна дата:

Архивна единица № 1 / / Летописна книга (1 септ. 1894 - 2 окт. 1910) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 2 / / Протоколна книга (31 авг. 1910 - 27 окт. 1934) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 3 / / Протоколна книга (31 окт. 1916 - 1 септ. 1921) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 4 / / Протоколна книга (25 апр. 1932 - 24 апр. 1935) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 5 / / Протоколна книга (10 дек. 1936 - 28 сеп. 1940) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 6 / / Протоколна книга (3 окт. 1940 - 5 ноем. 1940) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 7 / / Ревизионна книга (1 окт. 1919 - 9 сеп. 1938) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 8 / / Входяща и изходяща кореспонденция, окръжни, рапорти (26 сеп. 1886 - 20 авг. 1896) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 9 / / Входяща и изходяща кореспонденция, окръжни, рапорти, изпитни ведомости, статисти… (24 март 1896 - 25 авг. 1897) Регистриран / Дигитален обект - Не

Архивна единица № 10 / / Входяща и изходяща кореспонденция, окръжни, рапорти, изпитни ведомости, статисти… (10 сеп. 1897 - 30 дек.1899) Регистриран / Дигитален обект - Не

« ‹ 1 2 3 4 5 6 › » Общ брой намерени резултати: 51