Информационна система на държавните архиви
Търсене
Справки
За ИСДА
ДА – Кюстендил
»
Фонд
Фонд
Основна информация
Архив:
ДА – Кюстендил - 22
Номер на фонд:
959
Елементи на описание за ниво Фонд
Номер на фонд:
Промяна на състояние:
Зачисляване
Ниво на описание:
Фонд
Наименование на фонда
и крайни дати на
фондообразувателя:
ПАСПАЛЕЕВА, ВЕСА ВЛАДИМИРОВА (1900-1980)
Хронологичен обхват
Без дата на създаване
Начална дата:
ден:
месец:
година:
Крайна дата:
ден:
месец:
година:
Приблизителна дата:
Обем и носител
Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:
Промяна в наименованието на фондообразувателя:
Паспалеева, Веса Владимирова (1900–1980)
История на фондообразувателя
/ биографични данни:
Веса Паспалеева с истинско име Веселина Владимирова Караманова е родена на 19 февр. (3 март) 1900 г. в Кюстендил и е дъщеря на видния кюстендилски общественик, историограф и адвокат Владимир Алексов Караманов (1875 – 1969) и на Пенка Владимирова Караманова (Пенка Данаилова Дончева) (1880 – 1951) – председател на Женско дружество „Майчина любов“ – Кюстендил през периода 1906 – 1931 г. Има двама братя – юристите Владимир (1906 – 1990) и Данаил (1909 – 1985) и две сестри – учителките Тамара (1914 – 2008) и Лиляна (1916 – 1991). Внучка на небезизвестния в Кюстендил Алексо Димитров Караманов (1839 – 1902) – народен представител през периода 1882 – 1893 г. Още от малка Веса пише стихове и проза. Когато е на девет години съчинява първото си стихотворение, което се състояло от четири стиха и е една малка детска сатира, в която се осмива някаква кюстендилска дама. През 1919 г. завършва Девическата гимназия в Кюстендил, когато поетесата вече „реди“ и стихотворения и драми за възрастни. Първото стихотворение за възрастни „Вечерна тъга“ е отпечатано в самоковското списание „Факел“ през 1919 г., подписано под псевдонима Avelina. Познанството й с Антон Страшимиров оказва влияние върху творчеството й, защото той я съветва да не пише в различни жанрове, а да се насочи към детската поезия, тъй като там е най-добра и да не си губи времето с романи и драми, а в детската литература е нейният творчески път. До това заключение той стига, когато Веса му дава да прочете не само стихотворенията си за възрастни, а и няколко детски стихотворения. Първото отпечатано детско стихотворение „Доволен“ излиза в сп. „Детска радост“, редактирано от Ран Босилек през 1924 г. Веса учи Славянска филология, но за съжаление не завършва висшето си образование. По този повод в автобиографията си в частта за семейното си положение и имотното състояние баща й Владимир Караманов пише, че тя е с незавършено пълно университетско образование, защото преждевременно встъпила в граждански брак, но това обаче не й пречи да стане една от най-добрите детски писатели, с прозвище Веса Паспалеева, по името на съпруга си Леонид Паспалеев – запасен офицер. От 1921 – 1923 г. поетесата се заселва в Самоков, където се омъжва за писателя Леонид Паспалеев – офицер от руски произход, който по това време е началник охрана на Двореца „Чамкория” в Самоков. Там се ражда и първата им дъщеря Тамара през 1922 г. Свързвайки живота си с Леонид, на Веса се налага да живее на различни места в страната. През 1923 г. се премества в Петрич, където Леонид е комендант, а тя – учителка по български език и аритметика в Петричката смесена реална гимназия. След това й се налага да се мести в други градове: Радомир (1925 – 1926), София (1926 – 1930), където съпругът й е в Шести пехотен полк. През 1926 г. се ражда и втората им дъщеря Людмила. През 1929 г. излиза от печат и първата й стихосбирка „Великденче“, илюстрирана от Георги Попов – Джон. Първата рецензия на стихосбирката написва писателят Стилиян Чилингиров във „Вестник на жената“, като пише, че е горд, че броят на жените творци в българската детска литература се увеличава с още една надеждна сила и че още малко сили трябват на Веса Паспалеева, за да се нареди с познатите вече поети за деца, каквито са: Дора Габе, Калина – Малина, и Вяра Бояджиева. Отново се налага на семейството да се мести – в Свищов (1933 – 1934), в София (1935 – 1936), в Шумен (1936 – 1939), където Леонид е в Пети артилерийски полк, а след това и в Сливен (1939 – 1941). Отново се връща в София от 1941 г. до смъртта й. През цялото време Веса сътрудничи на всички детски списания: „Детска радост“, „Детски свят“, „Детски живот“, „Лястовичка“ и др. Член на Българския писателски съюз. Първото нотирано стихотворение е „Весело овчарче“. Музиката му написва Стоян Цеков Даскалов през 1935 г. като млад учител. Произведенията й се илюстрират от художниците Георги Попов – Джон, Георги Атанасов, Вадим Лазаркевич, Александър Денков, Люба Паликарева и др. Наградена е с ордена „Кирил и Методий“ I степен и получава писателска пенсия. В края на живота си Веса написва едни от най-хубавите си стихотворения за родния си град Кюстендил. Поетесата умира в София на 22 февр. 1980 г. Тя е автор на множество стихосбирки: „Великденче“ (1929), „Бащина земя“ (1942), „Веселото овчарче“ (1947), „Птиченца – презморчета“ (1959), „Медна свирка свири“ (1960), „Птиче – чуруличе“ (1969), „Хитрото мишленце“ (1976), „Пролет в Родината“ (1977); пиеси за деца: „Страшният злодей“ (1937 – 1938), „Футболната топка“ (1938); драматизирани народни приказки: „Ленивата невеста“ (1938), „Отплатата“ (1938); приказки: „Вълшебният извор“ (1938), „Безстрашното овчарче“ (1943), „Великденска звездица“ (1943), „Хитрушко дългоушко“ (1945), приказка в картини за деца „В горския град“ (1946); разкази: „Коледна звезда“ (1938), „Папагалчето Макси“ (1942), „Дядовото кожухче“ (1943), „Алените терлички“ (1943), „Умното прасенце“ (1946), „Веселия Таралежко“ (1946), „Лакомата мецана“ (1946), „Малката готвачка“ (1946), „Баба Меца и Щурчо свиреца“ (1947), „Лястовичке, от где идваш?“ (1948), „Слънчице, слънчице, здравей“ (1953), „Малката домакиня“ (1958), поема: „Медната жица“ (1952); сценки: „Надиграното овчарче“ (1943), „Жаба Мързелана“ (1951); „Усмивката на полка“ (1978); картинки за преразказ: „Весел свят – Наказаният Мързеливко“ и др. Стихосбирката й „Пролет в Родината“ от 1977 г. получава Андерсенова грамота за детска литература.
История на фонда:
Характеристика на документите:
Лични бележници на В. Паспалеева със записки за композитора Георги Горанов, за чествуване на детската книга и др. въпроси 1918-1919 г., Б. д. Биография, диплом за завършено средно образование, некролози и надгробно слово от Тамара Бочева (дъщеря) и Лиляна Караманова (сестра) и др. за В. Паспалеева 1919, 1980-1981, 1983, 1987 г. "Бащина земя", "Наказаният мързеливко", "Ден на детето" и др. стихосбирки, стихотворения, разкази и пиеси от В. Паспалеева 1916-1917, 1929, 1942, 1946, 1950, 1959-1960, 1966, 1968-1970, 1975-1978 г., Б. д. Слова от В. Паспалеева по различни поводи 1961, 1968 г., Б. д Писма, поздравителни картички и др. от деца-почитатели, колеги и приятели до В. Паспалеева 1946-1949, 1960, 1962, 1968, 1972, 1975, Б. д. Групови и единични снимки на В. Паспалеева с роднини, съученици, приятелки, от срещи с деца-почитатели и др. 1909, 1912, 1918-1919, 1935, 1959, 1961, 1970, 1972-1974, Б. д. Биография, снимки и др. на дъщерята на В. Паспалеева Людмила и др., свързани с фондообразувателя лица 1894, 1918-1919, 1934, 1984, 1987 г., Б. д.
Оригиналност:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Заверен препис
Копие
Литографно копие
Оригинал
Препис
Хелиографно копие
Циклостил
Чернова
Начин на създаване:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Машинопис
Печатно
Ръкопис
Език:
-- изберете --
-- избери всички --
Бълг. ез.
Англ. ез.
Гр. ез.
Нем. ез.
Осм.-тур. ез.
Пол. ез.
Рус. ез.
Сърбо-хърв. ез.
Тур. ез.
Фр. ез.
Чеш. ез.
Друг
Алб. ез.
Итал. ез.
Араб. ез.
Рум. ез.
Исп. ез.
Лат. ез.
Старобълг. ез.
Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:
-- изберете --
ISAD(G)
БДС
Друго
Списък с описи
Инвентарен опис № 1 / / (1894 - 1987)
Регистриран
Общ брой намерени резултати: 1