Фонд

Основна информация

Архив:	ЦДА - 12
Номер на фонд:	2140К

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	Клинчаров, Иван Георгиев (1877–1942)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:
История на фондообразувателя / биографични данни:	Иван Георгиев Клинчаров е роден на 1 ян. 1877 г. в Пазарджик. Той е второто от петте деца на Георги Генов Клинчаров (1835–1890) и Ангелина Кунчева Куртева-Клинчарова. Начално образование получава в родния си град, а през 1896 г. завършва гимназия в Пловдив. След отбиването на редовна военна служба постъпва на работа като учител и в пазарджишките села Сарая, Баткун и Ракитово, както и в Разград (1896–1902). През 1898 г. в с. Ракитово взема участие в учредяването на местното читалище „Будилник“. В периода 1902–1906 г. следва литература в Софийския университет, откъдето е изключен поради участието му в стачката срещу княз Фердинанд ­І. През 1910 г. завършва правни науки в Женева. Работи като адвокат в София (1911–1942).[1] През 1915 г. защитава докторат по право в Брюксел.[2] През 1898 г. става член на БРСДП. След разцеплението на партията на широки и тесни социалисти през 1903 г., Клинчаров преминава към фракцията начело с Димитър Благоев. На I конгрес на БКП (т. с.) през 1919 г. е избран за член на Висшия партиен съвет. В края на същата година е учредена Централна емигрантска комисия със задача да реализира на практика „Временни наредби за основаването, назначението и дейността на емигрантските комунистически групи при ЦК на БКП (т. с.)“. За секретар на комисията е избран Димо Хаджидимов, а за членове – Иван Клинчаров, Васил Главинов, Благой Касабов и Христо Янков. След Деветоюнския преврат от 1923 г. Клинчаров се обявява против предприемането на радикален курс на въоръжено противодействие и преминаването на партията в нелегалност. Заради опитите му да организира алтернативна легална структура[3] е изключен от Работническата партия – легалното формирование на БКП (т. с.)[4]. На Петия конгрес на БКП през 1948 г. посмъртно е обявен за „левосектант“. Клинчаров е инициатор за създаването през 1938 г. на Комитет за въздигане паметници на българските хайдути и революционери до Освобождението. Наред с политическата си дейност, Иван Г. Клинчаров се изявява като публицист и преводач. От 1897 г. сътрудничи на сп. „Ново време“ и на „Работнически вестник“. Той е съставител и автор на статии в сп. „Литературен алманах“. В периода 1924–1925 г. Иван Клинчаров сътрудничи на сп. „Пламък“, а между 1925 и 1933 г. на в. „Червен смях“ и в. „Наковалня“. Иван Клинчаров проявява траен изследователски интерес към живота и творчеството на Христо Ботев[5] и редица други дейци от епохата на Българското възраждане. През 1907 г. под негова редакция и съставителство излизат от печат първите събрани съчинения на Ботев. Сред другите му книги са „Кризата в комунистическото движение“ (1923), „Васил Левски – Дяконът: Живот и революционна дейност“ (1924), „Любен Каравелов: Биография“ (1925), „Димитър Благоев: История на неговия живот“ (1926), „Поп Богомил и неговото време“ (1927, 1947), „Бракоразвод: Причини и последствия: Общодостъпно изложение по бракоразводния процес“ (1940), „Произход и начало на българското национално знаме и герб: Научно-историческо изследване“ (1940). Иван Клинчаров има три деца от брака си с учителката Костадина Димитрова Живкова – Сузана, Борис и Евгени. Костадина Д. Живкова е близка роднина на Михаил Герджиков и потомка на рода на Васил Левски. Иван Георгиев Клинчаров умира в София на 21 ноем. 1942 г.[6]   [1] Чолов, П. Български историци. Биографично-библиографски справочник. ІІ изд. С., 1999, с. 145. [2] Енциклопедия „България“. Т. 3 (И–Л). С., 1982, с. 440. [3] ЦДА, ф. 3Б, оп. 1, а.е. 17. [4] ЦДА, ф. 192Б, „Ортодоксално ленинско движение в Работническата партия“, оп. 1, а.е. 2. [5]Речник на българската литература. Т. 2 (Е-О). С., 1977, с. 220. [6] Трето българско царство 1879–1946. Историческа енциклопедия. С., 2003, с. 184.
История на фонда:	Сузана Евгениева Клинчарова и Иван Борисов Клинчаров предават безвъзмездно в Дирекция „ЦДА“ документи на дядо си Иван Клинчаров през 2015, 2017 и 2020 г. Регистрирани са като архивен фонд от личен произход № 2140К „Клинчаров, Иван Георгиев (1877–1942)“. Сузана и Иван Клинчарови са наградени като „Дарител на годината“ на ДА „Архиви“ за 2017 г. Архивните единици, включени в инвентарен опис № 1 на ф. 2140К, са обработени научно-технически през 2022 г. Инвентарният опис съдържа 489 архивни единици за периода 1843–1998 г. Изготвената класификационна схема се състои от VІ раздела, като документите са подредени по тематичен, азбучен и хронологичен принцип. Вестниците, събрани от Иван Клинчаров, са подредени по азбучен ред на техните заглавия. Фондът има обем 3,33 л.м. Документите са запазени в задоволително физическо състояние. Голяма част от тях са написани стенографски. Личен архивен фонд „Иван Георгиев Клинчаров“ се съхранява и в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ с № 499. Фондът съдържа 26 документа, сред които и неговата студия „Към марксическата критика“.[1] [1] Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления, съхранявани в Български исторически архив. Кн. VІІ. С., 1986, с. 139–140.
Характеристика на документите:	Дипломи и студентски книжки (1894–1910); паспорт, свидетелства за самоличност и съдимост (1907–1941); статии и изследвания за богомилите, българските хайдути и революционери, марксизма и работническото движение, бракоразводно право (1906–1941); старопечатни издания (1843–1878), кореспонденция на дейци на ВМРО и БРСДП (1895–1919); писма до историка Йордан Иванов (1889–1898); протоколи на Централната емигрантска комисия при БКП (т.с.) и на на Комитета за въздигане паметници на българските хайдути и революционери до Освобождението (1920–1941), снимки на революционери и др.

Оригиналност:	Копие; Оригинал; Препис; Чернова; -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	Бълг. ез.; Англ. ез.; Гр. ез.; Осм.-тур. ез.; Рус. ез.; Сърбо-хърв. ез.; Фр. ез.; Итал. ез.; -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1843–1998) Регистриран Сузана Евгениева Клинчарова и Иван Борисов Клинчаров предават безвъзмездно в Дирекция „ЦДА“ документи на дядо си Иван Клинчаров през 2015, 2017 и 2020 г. Регистрирани са като архивен фонд от личен произход № 2140К „Клинчаров, Иван Георгиев (1877–1942)“. Сузана и Иван Клинчарови са наградени като „Да…

Общ брой намерени резултати: 1