Фонд

Основна информация

Архив:	ДА – Пазарджик - 25
Номер на фонд:	1344

Елементи на описание за ниво Фонд

Номер на фонд:
Промяна на състояние:	Зачисляване
Ниво на описание:	Фонд
Наименование на фонда и крайни дати на фондообразувателя:	Чолев, Манол Стоименов (1903–2007)

	Хронологичен обхват	Без дата на създаване

Начална дата:	ден:	месец:	година:
Крайна дата:	ден:	месец:	година:
Приблизителна дата:

Обем и носител

Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:

Промяна в наименованието на фондообразувателя:	Чолев, Манол Стоименов (1903–2007)
История на фондообразувателя / биографични данни:	Манол Стоименов Чолев е роден на 21 септ. 1903 год. в село Скребатно, Гоце Делчевско. В деня на неговото раждане баща му Стоимен се сражава с турската армия, като четник в Скребашката чета в района на село Обидим. След разгрома на въстанието четниците са прокудени от род­ния си край. Стоимен се отправя към освободена България - Чепинското корито. Започва да работи занаята си - ковачлък в селата Ра­китово, Дорково и се установява в с. Костандово. За времето от 1903 до 1911 год. той многократно е отправял молби за издаване на паспорт, за да се завърне при семейството си, но турската админист­рация, считайки го за опасен му отказвала. Едва след Хуриета полу­чава условен паспорт, не за да живее в село Скребатно, което било под турска власт, а само да изтегли семейството си. През 1911 год, семейството му се преселва в село Костандово. Тук майсторът-ковач Стоимен Чолев, прославил се и в околните села, трудно изхранвал 8 членното си семейство /6 деца - 5 синове и 1 дъщеря/. Манол Чолев завършва начално образование в с. Костандово през 1915 г., прогимназия в с. Ракитово - 1918 г., а гимназия - 1923 г. в Татар Пазарджишката народна смесена гимназия. В гимназията той става член на Младежкия комунистически съюз /МКС/ и участва в него­ви политически акции, за което е изключван. Като гимназист започва изучаването на международния език есперанто. През 1923 год. в Костандово се открива прогимназия и Манол Чолев е назначен за волнонаемен учител на единствения клас. През 1924 г. под негово ръководство се създава читалище "Просвета" в селото, към което учителите основават драматичен състав и подготвят пиеси изнасяни в селото и района. Паралелно с това той открива курс за усвояване на международния език есперанто, в който взема участие целият учителски колектив. Това е и основното звено за образуване на районно есперантско дружество, което се основава на 14 юни 1925 год. в село Лъджене, под наименованието "Че - пино" (При бора). М. Чолев влиза в ръководството му като библиотекар, а по-късно е секретар. В с. Костандово той учителствува до 1926 г., след което е назначен за учител в с. Ясъ Кория (Равногор) - 1926/27 г., а през 192.7/28 г. - в с. Дорково. Тук през май 1928 г. го заварва страшното земетресение в Чирпан и Пловдив. Много деца са на улицата. Съюзът за закрила на децата решава да построи летовище в местността Селце, Дорковско землище, където да подслони децата през лятото. Председателката на съюза Констанца Ляпчева предлага на М. Чолев да ръководи строежа и да остане след това като възпитател в летовището. Тази заетост му се счита за отбиване на военната повинност. Есента на 1928 год. Чолев продължава образованието си в Учителския институт в Пловдив, който завършва 1930 г. Назначен е за учител и директор на прогимназията в с. Дорково. На 12 ноем. 1933г. Манол Чолев сключва брак с учителката Руска Цонева от град Трън. Продължава обществената му дейност като председател на читалището и на местната кооперация в селото. Дал живот на горската кооперация "Метоха", която върши снабдителна дейност чрез магазините си, новият председател си спечелва врагове в лицето на бившите й собстве­ници - търговците. Те повеждат борба с него чрез клевети, доноси и изложения, че върши противодържавна дейност. Започват анкети от по­лицейски, военни, училищни и църковни власти. Достига се дотам,че през 1936 г. е организиран духовен съд, с който се иска отлъчването на Манол Чолев от църквата. След неуспеха на реакционерите да бъде уволнен и анатемосан му е организирана засада на 1 км от село Дорково. След този натиск семейството му е силно притеснено и ре­шава да напусне селото. Чолев е назначен за учител и директор на прогимназията в с. Костандово, а съпругата му получава място в ре­алната гимназия в с. Лъджене. През 1938 г. той основава кредитна кооперация в селото, на която по-късно от 1941 до 1950 г. е председател. До 1942 г. е учител в Костандово. За учебната 1942/43 г. е назначен в с. Каменица, 1943/44 г. е учител в с. Лъджене, а през 1944/45 г. в Чепино. На 01 юли 1945 г. е назначен за началник на търговията при Районния градски кооперативен съюз /РГКС/ - град Ве­линград. В същото време продължава да бъде председател на Кредитната кооперация в Костандово на обществени начала. През 1958 год. е пенсиониран като кооперативен служител. На 11 ян.1958 г. във Велинград се основава Есперантско дружество "Стойо Калпазанов". Манол Чолев е сред основателите, а от 1969 до 1986 г. е негов председател. Под ръководството му дружеството завоюва големи успехи. През 1975 - 1976 год. то организира 16 международни семинари във Велинград за усъвършенстване на езика ес­перанто с програма включваща езикови занимания, излети и туризъм. Семинарите-почивки са посетени от 103 - ма есперантисти от цяла Ев­ропа (Германия, Чехословакия, Унгария, Полша и др.) За тази своя дейност дружеството става национален първенец. За принос в есперантското движение М. Чолев е награден през 1987 г. с Юбилеен златен медал "Сто години есперанто". "От първия ден на моето раждане - разказва 94 годишният Манол Чолев, в моя живот се вплетоха 3 неща: първо - да спя на открито на чист въздух, второ - да се къпя със студена вода и трето да общувам с Природата. И до днес спазвам тези правила - спя на балкона, мия се със студена вода и всеки ден правя "мини туризъм". Веднага след раждането му (на 3-4 дни), едва кръстен Манол с останалите членове от семейството е изведен от с. Скребатно в планината, бягайки от турските палежи. Петдесет дни престоява не­връстното дете в балкана, къпано в горския поток. Оттук вижда той началото на безкрайната си любов към природата и своето физическо закаляване. Като ученик в Костандово, започва да спи на открито. Първият му по-голям туристически преход е през 1918 г. - с. Костан­дово - Пазарджик, когато постъпва в мъжката гимназия "Ив. Аксаков". От 1920 - 1923 г. е член на Юнош. туристически съюз (ЮТС) и Туристичетическо дружество (ТД)"Марица" - Пазарджик. От 1940 г. е член на ТД "Юндола" - Велинград. М. Чолев е един от възстановителите на то­ва дружество, а след пенсионирането му е избран и за негов предсе­дател - на обществени начала. В продължение на 17 години той раз­гръща огромна дейност. Дружеството укрепва, изгражда се туристическата база. Членската маса нараства на няколко стотици, а легловата база на 450 легла. Изгражда се хижа "Кладова", спалня "Чепино", ремонтира се хижа "Юндола". Построяването на туристическия дом "Кисловодск" през 1972 год. е върхът на тази строителна дейност по стопански начин без държавен план, без осигуровки, строителни материа­ли и парични средства. Манол Чолев установява контакти с есперантисти и природолюбители от цял свят - Европа, Америка, Япония. Гостуват си взаимно. Та­ка се осъществява и голямата му мечта - покорява Алпите, Карпатите, Татрите и Олимп. На няколко пъти е пребродил всички планини в Бъл­гария - Родопите, Пирин, Рила, Стара планина. Носител е на значките: за покорени 7 най-високи върхове на България, "Турист на НРБ", "Природозащитник", медали - "Ал. Константинов" и "За особени заслуги" -II степен и е Заслужил деятел на Българския туристически съюз (БТС). Държ. съвет на НРБ е удостоил през 1983 г. М. Чолев с голямото отличие - орден "Червено знаме на труда" за цялостната му дейност. Вече половин век Чолев е създател на микротуризма във Велин -град. Оформил е три маршрута за 1, 2 и 3 часа походи. Той е най-старият жител на града и доайенът на туристическото движение в Бъл­гария. Взел е участие в работата на почти всички конгреси на БТС, включително и в последния му - 44-ти през септ. 1996 г. в Казанлък. М. Чолев не е просто любител на природата, а неин изследовател. Плод на това са неговите туристически книги с очертани над 50 мар­шрути: "Чепински край - Велинград", "Из Велинградския край", "Баташката планина", "По стъпките на Чепинските партизани". Те са задълбочено познание за природата на района и всестранен справочник - географски, природонаучен, исторически. Понастоящем Манол Чолев продължава да работи на туристическо­то и есперантско поприще. Творческите му усилия са насочени към преработка на най-големия му труд /900 стр. чернова/ "История на кооперативното движение", който предстои да бъде отпечатан. Дъщеря му Боряна - доктор на естествените науки в Софийския университет е активна туристка и солистка в хор "Планинарска песен". Внуците му Атанас и Таско са също запалени планинари, покорили и най-високата част на Кавказ.
История на фонда:	Комплектуването на личния фонд "Чолев, Манол Стоименов е извършено от 1983 до 1997 год. Документите са предадени в Държавен архив - Пазарджик като дарение от фондообразувателя. При оброботката им е съставен инвентарен опис № 1, съдържащ 105 (сто и пет) архивни единици. Фондът съдържа: биографични документи, творчески, от служебната му и обществена дейност, снимки и документи на род­ственици. Интерес представляват биографичните документи - автобио­графии и спомени, свидетелства и удостоверения, ученически и член­ски книжки и бележници, дипломи, писма, карти и удостоверения за отличия и награди, статии и интервюта за фондообразувателя, както и творческите материали - туристически книги с очертани маршрути, история, спомени, статии и слова. Те разкриват богатата личност на човека и твореца Манол Чолев - учител, туристически деятел, есперантист и общественик, живял природосъобразно и оставил на земята само доброто от своя изминат жизнен път. Към документите на родствениците са включени материали на бащата на М. Чолев - Стоимен, към които е и методическото ръковод­ство от 1875 год. "Аритметика по начините на Грубе", а също и документи на съпругата му Руска Чолева. Документите от инвентарен опис № 1 са в добро физическо състояние и в по-голямата си част са оригинали.
Характеристика на документите:	Автобиография (1954); автобиографични спомени (1980-1985) и биографични сведения със снимка, писма и полицейски рапорт (1922); Кръщелно свидетелство (1903); Писмо до баща му по случай приключване на учебната 1909/10 г. като ученик в забавачката на с. Скребатово; Свидетелства, ученическа книжка за завършено първоначално, основно и гимназиално образование в: с. Костандово, с. Ракитово и Т. Пазарджик (1915-1923); Диплом за завършен Учителски институт в Пловдив (1930). карти и удостоверения за званието "Заслужил деятел на БТС", носител на значки, медал "Ал. Константинов", "За особени заслуги", орден "Червено знаме на труда", юбилеен златен медал "100 години есперанто" (1965-1987). Статии за Манол Чолев и интервюта с него (1972-1996). Туристически книги, географски преглед, история, спомени, статии и слова на Манол Чолев по различни въпроси (1936-1995). Документи от служебната (служебна книжка, актове за встъпване в длъжност, свидетелство за трудов стаж, за оценка на учителската му правоспособност) и обществена дейност (трудов уволнителен билет, удостоверения от 27 Военно окръжие, профсъюзна книжка и др.) (1922-1978). Снимки: с близки, приятели, колеги, като учител, с есперантисти (1926-1995). Свидетелство на баща му за завършен втори прогимназиален клас в с. Скребатно (1892); "Аритметика по начините на Грубе" - методическо ръководство (1875); Документи за завършено образование и учителска дейност на съпругата му (1926-1936)

Оригиналност:	Заверен препис; Копие; Оригинал; -- избери всички -- Друго Заверен препис Копие Литографно копие Оригинал Препис Хелиографно копие Циклостил Чернова
Начин на създаване:	Машинопис; Печатно; Ръкопис; -- избери всички -- Друго Машинопис Печатно Ръкопис
Език:	-- изберете -- -- избери всички -- Бълг. ез. Англ. ез. Гр. ез. Нем. ез. Осм.-тур. ез. Пол. ез. Рус. ез. Сърбо-хърв. ез. Тур. ез. Фр. ез. Чеш. ез. Друг Алб. ез. Итал. ез. Араб. ез. Рум. ез. Исп. ез. Лат. ез. Старобълг. ез.

Условия за достъп:
Архивни справочници:	“Развитие на училищното дело в Пазарджишкия край до 1944 г.” Каталог-библиография. Пазарджик. 1993 г. Издават: "Държавен архив" – Пазарджик и Универсална научна библиотека “Никола Фурнаджиев” – Пазарджик
Сродни фондове:	Вж ф. 184К; ф. 238К; ф. 249К-251К; ф. 349К; ф. 179; ф. 993; ф. 513, оп. 5, а.е. 55; ф. 876, оп. 2, а.е. 70; ф. 1381, оп. 1, а.е. 52
Забележка:
Правила и стандарти:	-- изберете -- ISAD(G) БДС Друго

Списък с описи

Инвентарен опис № 1 / / (1875-1996) Регистриран Комплектуването на личния фонд "Чолев, Манол Стоименов е из­вършено от 1983 до 1997 год. Документите са предадени в Държавен архив - Пазарджик като дарение от фондообразувателя. При обробот -ката им е съставен инвентарен опис № 1, съдържащ 105 (сто и пет) архивни единици. Фондът съдържа: биографични…

Общ брой намерени резултати: 1