Информационна система на държавните архиви
Търсене
Справки
За ИСДА
ДА – Враца
»
Фонд
Фонд
Основна информация
Архив:
ДА – Враца - 19
Номер на фонд:
927
Елементи на описание за ниво Фонд
Номер на фонд:
Промяна на състояние:
Зачисляване
Ниво на описание:
Фонд
Наименование на фонда
и крайни дати на
фондообразувателя:
ОБРАЗЦОВО НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ФАКЕЛ" - С. ЗВЕРИНО, ВРАЧАНСКО (1944 - )
Хронологичен обхват
Без дата на създаване
Начална дата:
ден:
месец:
година:
Крайна дата:
ден:
месец:
година:
Приблизителна дата:
Обем и носител
Линейни метри:
Брой инвентарни описи:
Брой кутии:
Брой рулони/тубуси:
Брой АЕ:
Друго:
Промяна в наименованието на фондообразувателя:
Образцово народно читалище „Факел“ – с. Зверино, Врачанско(1944–)
История на фондообразувателя
/ биографични данни:
До 1926 г. читалище в c. Зверино не съществува. До тогава по-будни младежи организират вечеринки, представления, пиеси и други изяви. Явява се необходимост от културно ядро, което да обединява и направлява тази дейност. През м. ноември 1926 г. до инициатива на двама ентусиазирани, пропити с прогресивни идеи, младежи Анастас Костов Анастасов и Иван Илиев Йотов, се създава читалище с името ”Факел”. Между основателите са Кръстьо Ив. Торбанов, Цеко Цанов, Стефана Ив. Илиева, Кр. Ив. Торбанов и др. Единият от инициаторите става председател, а другият секретар-библиотекар. Новообразуваното читалище с оскъдни сили и средства започва да развива културно-просветна дейност. Това обаче не се харесва на някои от тогавашните властници в селото. Те гледат с ненавист на новосъздаденото просветно огнище. Отправят се закани по адрес на читалището и неговите инициатори; обвиняват ги, че това е дело на комунисти, създадено за да развива комунистическа дейност. Но въпреки това, читалщето укрепва по пътя на културния възход на с. Зверино. Трудни са първите стъпки на читалище "Факел”. Помощ от никъде - нито от власт, нито от организация, няма средства за закупуване на книги, няма удобни помещения за развиване на театрална самодейност. Въпреки трудностите, се организират вечеринки, дават се представления. За обзавеждане на сцена се събират от къщите в селото дъски, греди, траверси, черги и други материали. С постъпилите от вечеринките, представленията и други подобни дейности средства се закупуват книги за библиотеката. Още по-тежка е работата на читалище "Факел”, особено през последните години на фашизма. Будните и прогресивни негови членове решително унищожават разпространявания фашистки пропаганден материал. След Девети септември 1944 година с Народната власт се обновява и работа на читалище "Факел”. Но въпреки това липсата на подходяща материална база представлява основна пречка в неговото развитие. Нарастналите културно-просветни изисквания не могат да се задволят от малкия училищен салон, нито от преустроеното и приспособено мазе на Народния съвет, който не побира повече от 80 човека. Нуждите налагат да се започне строеж на читалищна сграда. Провеждат се събрания във всички низови организации на ОФ и населението единодушно одобрява решението на партийната организация за започването на строеж на читалищна сграда. През 1958 година стартира строежа на читаяищната сграда. Необходимите строителни материали - тухли, камък, пясък, вар, цимент, желязо и др. се набавят с активната помощ на местното население. Така през 1956 година населението от село Зверино дарява 3200 трудодни, през 1959 година - 750 трудодни, през 1960 г. - 1500 трудодни, или всичко вложени в строежа 5450 трудодни. Големи грижи и труд полагат и председателите на Общинския народен съвет - село Зверино Иван Илиев и Филип Петков. Читалищната сграда е открита на 4 февруари 1962 г.. и официално предадена за ползуване от читалище "Факел". Създават се условия за развитие на разнообразна културно-просветна читалищна дейност. От основаването си читалището не е прекъсвало своята дейност. Добре се изявява като председател на читалището Борис Стаменов, ръководител- движение на гара Зверино. Много допринася за развитието на читалището като дългогодишен председател Иван Илиев, който за активна читалищна дейност е награден с орден „Кирил и Методий” ІІ степен. За развитието на художествената самодейност активна помощ на читалището оказва Георги Бояджиев-секретар на общоселския комитет на БКП - с. Зверино. Добра дейност развива и читалищна библиотека, която наброява около 14 000 броя книги. Книжовният фонд е комплектуван с разнообразна художествена литература, научно-техническа, политическа, селско-стопанска и друга литература. Към читалището се изградени и развиват своята дейност следните художествени колективи: театрален, битов женски хор, танков състав, духов оркестър, група за художествено слово и естрадно-инструментален състав. Участие в конкурси и награди: Националният състав на Отечествения фронт през 1963 г. възнаграждава читалището с грамота и го обявява за „Образцово народно читалище”. Държавен съвет на Народна Република България награждава народно читалище „Факел” - с. Зверино с орден „Кирил и Методий” ІІІ степенно по случай 50 години от създаването му и за активна народополезна културно-просветна дейност. Централният организационен комитет по подготовка и провеждане на Всенародното надпяване, посветено на юбилейната 50 годишнина на Великата октомврийска социалистическа резолюция и на българо-съветската дружба награждава с грамота женския народен хор при читалището с. Зверино през 1967 г. Окръжният съвет на култура- гр. Враца награждава с грамота за добро предоставяне в националния преглед за най-добро читалище 1969-1971 г. І етап образцово народно читалище „Факел” с. Зверино - ІІ награда за читалище в община с добра читалищна дейност. Читалището участва и на Третия националния събор на народното творчество –Копривщица -76, на който участваха с народни песни Баба Бельова и Мина Павлова, където се представят добре и са наградени със сребърни медали.Народното читалище „Факел” с. Зверино води началото си от 1926 г. когато по инициатива на няколко прогресивни младежи: Иван Илиев Йотов, Атанас Костов Атанасов, Кръстю Иванов Торбанов, Цеко Цанов, Стефана Илиева и др. се полагат основите му. През първите години за председател на новообразуваното читалище е избран Атанас Костов, секретар-библиотекар е Иван Илиев, като по-късно последният става негов дългогодишен председател. Условията за работа особено в областта на културата и просветата биват много трудни. Местните управници по всякакъв начин се стараят да задушат това културно-просветно огнище, а организаторите му са обявени за врагове на тогавашната власт. Въпреки всичко читалището превъзмогва трудностите и достойното изпълнява своята историческа мисия. С оскъдните средства, които набира от изнесени вечеринки и други скромни изяви, се закупуват първите книги и по тоя начин се полагат основите на библиотечното дело. Книжният фонд се съхранява в едно обикновено шкафче, което няма постоянно ‘’местожителство’’ – където читалището, там и то. След 9 септември 1944 година с установяване на Народната власт става възможно читалището да развива по-богата и съдържателна културно-просветна дейност. Скоро обаче училищния салон, където се провеждат и читалищните мероприятия, се оказва недостатъчен за изява, най-вече на театралната самодейност. Това налага построяването на нова читалищна сграда, която изцяло да отговаря на новите изисквания на времето. Под ръководство на Партийната организация и масовото участие на населението – на обществени начала, в продължение на три години сградата е завършена и откриването и по най-тържествен начин се извършва на 04.02.1961 година, с което се създават благоприятни условия за развитие на разнообразна и съдържателна читалищна дейност. Особено заслуги за преуспяването на читалищното дело има Иван Илиев – дългогодишен председател, който за активна дейност е награден с орден ‘’Кирил и Методий’’ II степен. След него за председатели са избирани Найден Христов Найденов (1980 – 1984) и Трифон Григоров Луканов – от 1984 и понастоящем. Големи са заслугите на Георги Бояджиев – секретар на ОСПК за развитие на художествената самодейност. Добра е и дейността на читалищната библиотека с библиотекари: Надежда Лунова, Иванка Захариева, Маргарита Илиева, Петрана Иванова, Валентина Симеонова, Никола Василева и понастоящем Маргарита Цветкова. Книжният фонд наброява 18 000 тома от художествени, научно-популярна, техническа и др. литература, разположена в подходящо помещение и грижливо опазвана. Към читалището са изградени и развиват своята дейност следните художествени колективи: народен женски хор, танцов състав, духов оркестър, група за художествено слово и вокално-инструментален състав. Националният съвет на Отечествения фронт през 1963 година награждава читалището с грамота и го обявява за ‘’ОБРАЗЦОВО НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ’’. Държавен съвет на НРБ награждава ОНЧ ‘’Факел’’- с.Зверино с орден ‘’Кирил и Методий’’ – III степен по случай 50 години от основаването му и за активна народополезна културно-просветна дейност (1976 г.) Централният организационен комитет по подготовка и провеждане на всенародното надпяване, посветено на юбилейната 50-годишнина на Великата октомврийска социалистическа революция и на Българо-съветската дружба награждава с грамота женския народен хор при читалището – 1967 г. Окръжният съвет за култура гр. Враца награждава с грамота женския народен хор за много добро представяне на националния преглед за най-добра читалищна дейност – 1969-1971 г. – I етап ОНЧ ‘’Факел’’ – ІІ-ра награда за читалището в община с много добра читалищна дейност. ОНЧ ‘’Факел’’ участва в Третия и Петия национален събор на народно творчество – 1976 и 1986 г. и за много добро представяне на самодейците Рада Бельова, Мина Павлова, Рада Иванова и Недялко Иванов - същите получават сребърни медали. Художествените колективи ежегодно участват в Празниците на културата ‘’Мездра през май’’, където се награждават с грамоти за достойно представяне. От есента на 1986 г. към ОНЧ ‘’Факел’’ се изгражда Ансамбъл на народни песни и танци с 40 певици, 24 танцьори и 8 души битов оркестър. Първите свои изяви (концерти), посветени на 110-годишнината от Априлската епопея са пред местното население, Празниците на културата ‘’Мездра май’’ с концерт в Мездра, Горна Кремена, Вършец и др. На 13 март [1987] Ансамбълът участва в Общинския преглед на художествената самодейност - гр.Мездра като първи етап за Седмия републикански фестивал. Представя се много добре и се класира за Окръжните прегледи. Периодът 1980-1990 г. може да се отбележи, като период, наситен с много добра читалищна дейност. Добре се изявява като председател на читалището Трифон Луканов, бивш учител и ръководител на Хора. За развитието на художествената самодейност активна дейност развиват Георги Бояджиев-секретар на Общоселския комитет на БКП с. Зверино, а също така Мартин Маринов и Камен Найденов-директори на ЗКЕ и ПВИ „Хр.Ботев. През 1980 г. към читалището работят следните колективи: танцов състав, битов женски хор с р- л Тр. Луканов, младежки духов оркестър с ръководител Димитър Асенов, театрален състав и др. През 1981 г. Танцовия състав е класиран в Окръжни прегледи - гр. Враца с местния обичай „Бръшленкьо”. През 1982 г. започва работа Детска младежка школа по акордеон с р-л Цеца Стоянова. Читалищните състави вземат участие в VІ Републикански преглед. Наградени са Младежкия духов оркестър с ръководител Димитър Асенов-сребърен медал, Битова женска група с ръководител Пламен Асенов –сребърен медал, Битов женски хор с ръководител Трифон Луканов-бронзов медал. Младежкият духов оркестър е лауреят на ІV, V, VІ републикански фестивал и носител на два сребърни и един златен медал. През 1985 г. към читалището е основан Ансамбъл за народни песни и танци (АНПТ) с ръководители - Иван Иванов, ръководител на танцовия състав, и Георги Тасев, ръководител на хора и оркестъра към АНПТ. Вземат участие в VІІ Републикански фестивал. Читалището е награждаването със сребърен медал по-случай 40 г. от Септемврийската революция в България и заема ІІ място в окръга. През декември 1988 г. в с. Лик се проведжа „Зимен празник на народното творчество, където вземат участие старите самодейки –Рада Тотова, Петра Захариева, които получават грамоти за добро представяне. Читалището участва в V- ти Национален събор за народното творчество –Копривщица, на който са наградени с бронзови медали - Рада Иванова Тотова, Мина Христова, Недялко Иванов. Библиотеката към читалището също развива добра дейност. Книжният фонд е обогатен с разнообразна художествена, научно-техническа, селскостопанска и детска литература. Книгите се получават от Библиотечно снабдяване гр. Враца. Фондът наброява 18 900 тона към края на 1990 г.
История на фонда:
Характеристика на документите:
Протоколна книга от заседания на Управителния съвет (1952 - 1972) Протоколи от годишни отчетни събрания (1959 - 1970) Годишни отчетни доклади, планове и статистически отчети за дейността на читалището (1962 - 1990) Планове и програми за юбилейни чествания (1972, 1981) Сценарий за културно - масови прояви (1977 - 1981) Годишни бюджети (1975 - 1990) Щатни разписания (1976 - 1990)
Оригиналност:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Заверен препис
Копие
Литографно копие
Оригинал
Препис
Хелиографно копие
Циклостил
Чернова
Начин на създаване:
-- изберете --
-- избери всички --
Друго
Машинопис
Печатно
Ръкопис
Език:
-- изберете --
-- избери всички --
Бълг. ез.
Англ. ез.
Гр. ез.
Нем. ез.
Осм.-тур. ез.
Пол. ез.
Рус. ез.
Сърбо-хърв. ез.
Тур. ез.
Фр. ез.
Чеш. ез.
Друг
Алб. ез.
Итал. ез.
Араб. ез.
Рум. ез.
Исп. ез.
Лат. ез.
Старобълг. ез.
Условия за достъп:
Архивни справочници:
Сродни фондове:
Забележка:
Правила и стандарти:
-- изберете --
ISAD(G)
БДС
Друго
Списък с описи
Инвентарен опис № 1 / / (1952 - 1976)
Регистриран
Инвентарен опис № 2 / / (1964 - 1983)
Регистриран
Инвентарен опис № 3 / / (1983 - 1990)
Регистриран
Общ брой намерени резултати: 3